Реклама
Реклами
Вход
Преводач
Дата и час
Реклами
RSS новини
Нашата фейсбук група
Търсене
Loading
Правилата за Ползване на Сайта
Шер навърши 66


Световноизвестната певица и актриса Шер стана на 66 години на 20 май.
Рожденичката написа в своя профил в „Туитър”, че е получила в първите часове на деня хиляди поздравления от роднини и почитатели. Възрастта на нейната аудитория е изключително разнообразна, предаде БГНЕС.
Шер е родена на 20 май 1946 г. в Ел Сентро, Калифорния, има арменски и индиански корени.....
Нагорни Карабах – бъдеше чрез миналото
Едно от най-опасните огнища на напрежение, което съпровождаразпадането на Съветския съюз, e Нагорно–Карабахският конфликт. Той е част от т.нар. регионални конфликти в „близката чужбина”∗, койтоподобно на останалите огнища на напрежение, (грузино-абхазкия, грузино-осетинския, приднестровския) има своята сложна предистория. Терминът„замразен” конфликт, също го причислява към широкия спектър отпротиворечия и напрежение, характеризиращ постсъветското пространство. Нагорно-Карабахският конфликт често е представян като проява на противоречие между двата принципа на международното право – принципа на териториалния интегритет и принципа на правото на народите на самоопределение. Дори и най-задълбоченото изследване напроблема не предполага даването на категорична оценка за правдивостта на една от двете позиции – арменската и азербайджанската. Въпреки това зародишът на съвременните проблеми на Нагорни Карабах е закодиран
най-вече в съветския период. Междуетническото, междурегионалното и междуклановото напрежение до голяма степен е програмирано в сталинското национално-
държавно разделяне през 20-30-те години на ХХ век, което е осъществено в духа на римския принцип „разделяй и владей”. Обвързването на многобройните големи и малки нации на Съветския съюз в гордиевия възел на междунационалните отношения предопределя противоречивите по форма, но логични по своята вътрешнополитическа насоченост,процеси....
Премиера на книгата „Арменците в България“, първа част: „Варненските арменци“
Премиера на книгата „Арменците в България“, първа част: „Варненските арменци“ с автор Станислав Пенев, Председател на Сдружение Литературно Общество – Варна и главен редактор на в.“Литература и Общество“ ще се състои на 19 май 2012 г. от 18:00 часа в зала „Пленарна“ в Община Варна.Книгата съдържа художествени и публицистични портрети – очерци и интервюта с представители на арменската общност в град Варна,....
АРМЕНСКАТА ЦЪРКВА И БРАКЪТ
Давид БЕКНАЗАРЯН, "НУР"Бракът е нещо честно у всечки и брачното легло – чисто
Евр. 13. 4
Бракът първоначално е установен от Бога още в Рая чрез сътворението на жената, за да помага на мъжа и чрез благослова, даден им от Бога. А в цялата си пълнота и съвършенство бракът достига в Новия завет и се явява в образа на тайнствения съюз на Христос с Църквата, затова и се нарича Велико тайнство (Еф. 5. 23). Всяко друго отношение към брака, напр. както в другите религии и учения или такова, което днес доминира в съвременния свят, е чужда на християните.
Затова и първите християни са приемали, че има две необходими условия за брака. Първото – бракът трябва да е законен и да бъде сключен по онези закони, които действат в дадената епоха (при условие, че тези закони не противоречат на християнското учение). Те са ......
Жан Татлян (1943)
През 60- те години на миналия век из целия Съветски съюз и соцстраните звучеше гласът на именития естраден арменски певец Жан Татлян. “Улични фенери” , “Морето зове” , “Неделя” … това са песни, които се пееха по улици и естради, звучаха по радиото и телевизията, събираха милионна публика. 
Роден в Гърция, Жан с родителите си се преселва в Армения, където завършва образованието си и проявява своя талант. На 18- годишна възраст той е вече солист на Държавния джазов оркестър на Армения ( тогава може би единствен в СССР, защото джазът беше забранен като американска разлагаща музика! ). В репертоара му бяха песните на Андрю
Бабаджанян и съчинени от Жан песни, които публиката приемаше охотно. След няколкогодишно концертиране Татлян заминава в Ленинград, където по някакво чудо основава джазов естраден оркестър от 17 музиканти. Жъне небивал успех предимно с авторските си песни........
94 ГОДИНИ ОТ САРДАРАБАДСКАТА БИТКА
На 22 май 2012 г. Арменската Апостолическа Православна църква ще отбележи94 ГОДИНИ ОТ САРДАРАБАДСКАТА БИТКА
На този ден в Армения и по света ще се изнесе помен за всички участници в героичната историческа битка на Сардарабадското поле за защитата на Родината и вярата.
В 1918 година Турция искала да постави окончателно точка на Арменския въпрос, който разтревожил световната общественост след организирания от султана на Османска Турция и управляващите страната младотурци Геноцид. Но за това е било нужно да бъде заграбено и последното парче арменска земя – една десета от някогашната Велика Армения, която след изтеглянето на руски войски през 1917 г. от фронта, оставала незащитена и с редица неразрешени вътрешни проблеми, като нова държава. Оставало да бъде превзета нейната столица Ереван, да бъде разрушен до основи Светия Ечмиадзин и да се изпълни вековната турска мечта – от картата на света да бъде изтрито името Армения......

Сурен Мъхитар Вецигян (1905 - 1961)
Роден в град Шабин Карахисар (родното място на легендарния Антраник), Турция.Преживява ужасите на Арменския геноцид от 1915 г. Остава съвсем сам. Но с много трудолюбие и вяра и с помощта на благородни хора, надмогвайки страданията и мизерията, успява да задоволи влечението си към интелектуално и духовно издигане. След завършване на Йейлския университет в САЩ, богословие, пренебрегва възможността за лично благополучие там и идва в България, за да се посвети на своя изстрадал народ.
От 1933 до 1949 г. е директор на Арменското училище в Пловдив. Публикувал е много статии и няколко книги. В превратно време тесногръдието, кариеризмът и подлостта прекъсват благородната му дейност. Отнемат му не само длъжността, но и възможността публично да говори и пише. Дълбокото огорчение ускорява неговия край. Известно време е безработен и обикновен строителен работник. До края на живота си е н-к склад в ДИП „Напредък” - Пловдив. Запазва и до днес уважението на многобройните си ученици и познати, оставяйки достойния си пример....
Престъпленията на турските лекари през 1915-1916
През 1915 г. арменците от Ерзник били насилствено отведени в централната болница в града, за да бъдат използвани за бактериологически опити, които обикновено се провеждат над опитни свинчета или мишки. Така загинали много арменци...Турски лекари и бактериолози се възползвали от благоприятния случай, за да проведат опити над болни, като тествали своята “фантастична” ваксина против петнист тиф.
Заповедта «да се проведат опити над осъдените на смърт» била дадена от Санитарното управление. За провеждането на тези опити били избрани арменците. Преди да бъдат убити ...
Болшинството от заразените умирали до няколко дена. Но опитите продължавали в още по-големи мащаби. Млади и здрави арменски войници били...........
„Случайна война“ между Ереван и Баку?
Ако или по-скоро когато избухне конфликт между Армения и Азербайджан, вероятно ще започне така: едната страната се промъква край границата, заема позиции и започва да стреля. Нещо подобно се е случило на 27 април, твърди високопоставен арменски източник пред EUobserver.Той разказва как военни на Азербайджан се промъкнали през арменската граница в североизточната провинция Тавуш и заели позиция край път, свързващ селата Мовсес и Айгепар. Около 2 часа през нощта те издебнали целта си и започнали да я обстрелват – автомобил, превозващ военни в цивилни дрехи. Засадата покосила трима млади мъже.
„Това е ясна провокация. Все още не сме отговорили. Все още“, твърди източникът от Ереван. От Баку пък отричат подобно нещо да се е случвало, обвинявайки Армения в създаване на изкуствено напрежение и политически провокации......
„И НИЕ ТРЪГНАХМЕ КЪМ АДА” - Спомен на очевидец на геноцида
Заслужилата артистка на Армения Майрануш Пароникян е преживяла тъжната участ и трагедията на сираците, загубата на роднините и само по щастлива случайност се спасила от геноцида. Повече от 50 години тя е отдала на любимото си изкуство в театъра „Габриел Сундукян”.
Майрануш Пароникян
Нашата къща във Ван се намираше в Айкестан, около Джоч-кянрчи, така жителите на града наричаха този огромен ручей с чудесна, чиста, прозрачна и студена вода, която изтичаше от земята и която ние с кани и стомни носехме у дома за пиене. А улицата се наричаше Баронганц, тъй като Баронигяните един век назад се бяха върнали от Киликия (очевидно след падането на Киликийската арменска държава в ХІV век) и с много голям клан се бяха установили тук. Къщите на този клан с всичките им пристройки бяха построени една до друга и бяха станали цяла улица, затова и така се наричаше.
В града се разпространяваха слухове за знаменателни събития, които предвещаваха беда, че са на война и погроми. И това се оказа вярно. Наскоро след слънчевото затъмнение в различни места турците започнаха своето проклето дело. Наистина и преди затъмнението турците бяха извършили клане в Адана, а след това всеки ден до нас стигаха слухове, че турците ту в една, ту в друга провинция, ту в едно, ту в друго село са извършвали кланета, грабили са, нападали са мирните жители и ги подлагали на поголовно.......







